Глазйономерни цименти

Глазйономерните цименти през последните години успяха да се наложат като добър материал за подложки под обтурации (въпреки че много топреставратори отричат подложките) и за циментиране на мостове и корони. Като химичен състав те включват силно йонизирана полимерна матрица и стъклени пълнежни частици. Въведени са в денталната медицина през 1972 година от Wilson и Kent. Всички глазйономерни цименти имат доста сложен химичен състав и на практика няма две търговски марки, които да имат еднакво съдържание и да притежават едни и същи механични качества. Най-общо те се класифицират в три групи - според McLean и колектив - 1994 година:

Последните материали според повечето автори не се класифицират като глазйономери, тъй като те не могат да се втвърдяват ори смесване на праха и течността (без облъчване със светлина), което е възможно при другите две групи. Първите глазйономерни цименти са създадени като хибрид между силикатцимент и поликарбоксилатен цимент. Такива цименти се използват и до днес, състоят се от прах и течност, при смесването на които започва реакция на втвърдяване. За около 4 - 5 минути циментът се втвърдява напълно и излъчва флуор дълго и продължително време, във високи дози - нещо, което се считаза голямо предимство на материалите от този тип. Прахът е съставен от силициеви окиси, алуминиеви окиси, калциев флуорид, натриев флуорид, алуминиев фосфат и други. Тези суровинни материали се загряват до 1200 - 1500 градуса по Целзий, при което се получава флуоралуминиево силикатно стъкло, което се смила и се използва за праха (твърдата съставка) на глазйономерния цимент. Течността съдържа кополимери на акрилова и итаконова киселина или кополимери на малейкова и трикарболоксилатна киселина. Кополимерите могат да се дехидрират чрез лиофилизация и да се добавят към праха. При тези случаи течността е разреден воден разтвор на винена киселина, а се срещат и глазйономери, при които течността дестилирана вода. Винената киселина е хелиращ агент и се добавя към доста цименти; тя ускорява тяхното втвърдяване и циментът може да се полира и финира след 7 до 15 минути. Все пак, при съвременните условия глазйономерният цимент се използва рядко като средство за окончателна обтурация, поради което полиране и финиране почти не се налага.

Ралев Дентал АД    www.dentalimplants.bg    Електронен магазин за дентални материали

Електронен магазин - функционален модул    Щифтове от фибростъкло

Когато се смеси прахът и течността на глазйономерния цимент, започва алкално - киселинна реакция на втвърдяване. Поликиселинната течност реагира с алкалния прах, в резултат на което поликарбоксилатните групи, прикрепени кък киселините, се йонизират на карбоксилни анийони и водородни катийони. Водордните катийони атакуват стъклените частици и освобождават алуминий, калций и флуориди. При това започва бавно да се образува силициев гел върху повърхността на реагиралия прах с постепенно освобождаване на всички видове метални йони. Калцият и алуминият дифундират в течността, при което образуват напречно свързани метални соли (полиакрилати). Те се свързват напречно с две или три карбоксилатни групи на течността, при което се образува гел. Този процес продължава до пълното втвърдяване на цимента. Когато напречните връзки се увеличат и алуминиевите йони заместят калциевите, гелът се втвърдява. Тази реакция продължава от 24 до 72 часа. В това време се повишава здравината и транспаретността на цимента.

www.ralev-dental.com    Кондензационен силикон    Нашият екип

www.bg-tourinfo.com    Зъболекарски столове и юнити

В началото глазйономерните цименти са чувствителни към замърсяване с вода. Флуоридите, калциевите и алуминиевите соли, участващи в образуването на калциевия полиакрилат, са лесно разтворими. Ранният контакт с вода разтваря някои от тези компоненти и се получава слаб, напукан и нетранспарентен цимент. Тъй като освобождаването на флуорни йони се дължи на химическа реакция, то не води до разпадане на втвърдения материал. Карбоксилатните групи на страничните вериги хелират не само повърхностните йони на стъклените частици, но и калциевите йони на зъбните структури. Поради това се формира химична връзка между глазйономерния цимент и зъба - това е другото много голямо предимство на този вид материали. Връзката е здрава и стабилна и осигурява непроницаемо запечатване между стените на кавитета и обтурацията. Освен това втвърденият вече материал има еднакъв коефициент на термично разширение със зъбните тъкани, особено с дентина - това е третото предимство на глазйонемерния цимент. Не се формират зони на напрежение и натиск при разширението на зъба и подложката, поради което и няма опасност от фрактура при дълъг престой на материала в устата на пациента. Не по този начин стоят нещата при амалгамата например - тя има свойството да пълзи и да тече и в крайна сметка се стига до тази зловеща ситуация...

Глазйономерните цименти обаче притежават и някои недостатъци. Както вече стана въпрос, тяхното втвърдяване преминава през две фази, през първата от които материалът е много чувствителен към замърсяване с вода, а през втората - на дехидратация. На второ място, тези цименти трудно се обработват, тъй като е трудно да се определи оптималното съотношение между течността и праха. Най-общо, циментът има най-добри качества когато е забъркан във възможно най-гъста консистенция; проблем е обаче бързото втвърдяване на по-гъстия цимент, поради което апликацията в кавитета е трудна или невъзможна. При циментиране на корона пък нещата се влошават още повече - пънчето влиза до половината дължина, при което циментът се втвърдява и повече не е възможно да се извади навън. Поради това много производители предлагат цименти в готови дозатори или единични капсулни форми. Освен това глазйономерните цименти имат нестабилен цвят, грапава повърхност, която се дължи на грубите стъклени частици, и не са достатъчно механично устойчиви, поради което обтурации от глазйомер бързо се абразират или падат. За да се подобрят качествата на глазйономерите и да се елиминират донякъде техните недостатъци, се работи в няколко направления:

Въпреки всички тези подобрения класическите глазйономерни цименти не успяха да се наложат като средство за окончателна обтурация на кариозните дефекти и днес се използват основно за подложки, за обтурация на временни зъби и за циментиране на мостове и корони. Повечето глазйономерни цименти са рентгеноконтрастни, което улеснява нещата при необходимост от контрол - дали подвенечно няма излишъци от цимент при циментиране на корона или мост, дали няма балкон - обтурация? При подложка трудно може да се говори за рентгенологичен контрол - наслагват се много тъкани и трудно може да се види каквото и да било, понякога само образуването на вторичен дентин при директно покритие на пулпата. При ецване на подложката заедно с емайла и дентина тя се свързва здраво с надлежащия композит на обтурацията. При циментиране на неснемаеми зъбни протези глазйономерът се разлива в много тънък филм - около 20 микрометра - при което на практика не се повлиява точността на възтановяването по отношение на оклузалните контакти.

През последните години се разработиха глазйономерни цименти, модифицирани с пластмаса. По правило при тях прахът е флуоралуминиево силикатно стъкло, а течността е фотополимеризиращ мономер (НЕМА), вода и полиакрилова киселина, с или без прикачени метакрилатни групи. Реакцията на втвърдяване при тези материали протича по два механизъма - алкално - киселинна като при класическите глазйономерни цименти, и фотоактивна полимеризация между метакрилатните групи. Тези материали се втвърдяват бързо, имат удължено манипулативно време и са с по-добри механични качества, сравнено с конвенционалния глазйономер. Освобождават обаче по-малко количество флуор, и то предимно в периода на втвърдяване. Съществуват и тройно полимеризиращи цименти - при тях има и реакция на полимеризация между свободните метакрилатни радикали, която започва при разбъркване на праха и течността и може да протече и на тъмно.